01 апр. 10 април- Световен ден на хомеопатията
На 10 април отбелязва Световния ден на хомеопатията. Това е датата, на която през 1755 г. е роден д-р Самуел Ханеман – един изключителен новатор и откривател на хомеопатията.
Д-р Ханеман завършва медицинското си образование във Виена – тогавашния център на германоезична Европа. През 1784 г. обаче, се отказал от клиничната медицина, защото не виждал резултат от прилаганите лечебни методи и чувствал, че не изпълнява добре мисията си на лекар. Основните методи на лечение по това време били кръвопускането и назначаването на големи дози слабителни, за да се отстрани „болестотворната материя” от организма на болния. Ежедневно, следвайки тогава наложените препоръки се назначавали големи, често фатални дози живачни препарати. Редовно се изписвали арсен, цинкови и оловни соли. Тъй като смятал, че тези методи на лечение са не само неефективни, но и вредни за болните, Ханеман се преместил в Лайпциг и започнал да работи основно като преводач, докато изучавал допълнително химия и фармация. По време на своята преводаческа работа, Самуел Ханеман се натъкнал на твърдение на Уилям Кулен, прочут фармаколог от Англия, че хининовата кора е ефективна за лечение на широко разпространената по това време малария. Сторило му се съмнително това твърдение и се заел да изпробва върху себе си прах от хининова кора, за да види какъв ще е резултата. За негова изненада, след няколко дни получил симптоми, които много наподобявали симптомите на малария.
„С този пръв опит пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че лекарствата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм, и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарствената болест трябва да има отношение на подобие.“ , споделя Ханеман.
След този опит Ханеман продължава да експериментира, за да укрепне доказателствената сила и да популяризира хомеопатията като индивидуален, цялостен подход към пациента.
През 1831 година в Европа избухва поредната епидемия от холера. На фона на високата смъртност и неуспехите от лечение с методите на официалната медицина прави впечатление ниската смъртност при пациентите лекувани с хомеопатични лекарства. Резултатите от хомеопатичното лечение при тази толкова сериозна и опасна болест привличат в редиците на хомеопатите много лекари и военни, които съдействат за нейното популяризиране и разпространение. През 1833 г. в Лайпциг е създадена първата хомеопатична болница. С преместването си във Франция, Ханеман получава от най-високопоставено място разрешение за практиката си и страната става мястото, откъдето хомеопатията наистина се разпространява по целия свят.
Ханеман има изключителни заслуги за развитието на теорията и практиката на медицината, като най-значимите от тях са:
- Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел клиничен експеримент със здрави изпитатели, за да установи фармакологичното действие на различни лекарствени вещества
- Ханеман е първият лекар, изградил завършена система за провеждане на клинични експерименти с лекарствени средства.
- Ханеман е първият лекар, отхвърлил практиката да се лекува названието (или формата, класификацията) на болестта съгласно определена схема на лечение.
- Ханеман е първият лекар, създал теория за произхода и лечението на хроничните болести у човека.
- Ханеман е първият лекар в историята на съвременната медицина, който изказва твърдението, че психичните болести са по-същество болести на тялото и трябва да се лекуват като всички други болести с показаните за конкретния болен лекарства.
- Ханеман е първият лекар, прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуване означава не ОТСТРАНЯВАНЕ на болести, а ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на здравето чрез специфична стимулация на естествените защитни механизми на организма.
