Клиничната хомеопатия е метод на лечение, който стимулира индивидуалната реактивност на организма. Става въпрос за терапия с много ниски дози активно вещество, което прави методът абсолютно безвреден от кърмаческа до старческа възраст.
Хомеопатията предоставя възможност за индивидуален, цялостен подход към пациента, което означава възприемане на пациента като единно цяло, а не просто като заболял орган или система.
Подборът на хомеопатично лекарство става според така наречения принцип на подобието. Това означава, че в хомеопатията използваме вещества, които в измерима доза предизвикват определени оплаквания, за да лекуваме с тях. Така например един популярен препарат за хрема в хомеопатията се произвежда на базата на кромид лук, който знаем, че предизвиква секрет в носа и сълзи. Когато имаме подобна хрема в едно вирусно заболяване, ние използваме хомеопатично разреждане на базата на въпросния кромид лук. Разбира се това е елементарен пример.
Хомеопатията е метод на терапия, който може да бъде изключително ефикасен при множество заболявания – алергични, вирусни и респираторни, хронично-рецидивиращи и т.н., но хомеопатията не може да бъде лечебен метод за всички страдания. Затова е много важно да се практикува от лекари, които знаят кога тя може да бъде само допълващ метод и кога – единствен и основен метод на лечение, щадящ човешкия организъм.
Хомеопатията е много стара наука, възникнала преди повече от 250 години и в хода на нейното развитие са възниквали различни течения, които се оформят в две посоки – класическа и клинична хомеопатия. Какви са основните разлики между тях и какво е важно да знаем при избор на лекар-хомеопат? Класиците хомеопати считат, че не е нужно да са лекари, за да практикуват, защото те смятат, че при един пациент не е важно да бъде поставена диагноза, да се определи стадий на заболяването, да се определи прогноза на заболяването. Те считат, че е достатъчно внимателно и подробно да се разпита пациента за неговите симптоми и на базата на това най-често с помощта на компютърна програма, в която се вкарват тези симптоми, да се определи подходящия за пациента медикамент. Тяхното схващане е, че всичко се лекува с хомеопатия – от хрема – до онкологични заболявания. Някои от класиците хомеопати напълно отхвърлят каквото и да било конвенционално лечение.
Клиничните хомеопати считат, че хомеопатията е метод, който се надгражда над медицинското обучение. За разлика от класическите хомеопати, клиничните смятат, че конвенционалното и хомеопатичното лечение могат да се комбинират когато това е в интерес на пациента. Тези разлики трябва да се знаят от пациентите, за да могат да направят своя информирано решение при избора им на хомеопат, на който да се доверят.
